Центрове:

Нашите партньори

Представяме ви:

Природен парк „Българка”

В района на: Централен Балкан - [ карта ]

Населено място: Габрово

Контакт: Габрово 5300, ул. Минзухар № 1, Телефон: + 359 66 80 88 57

Линк: http://www.ppbulgarka.net


Описание, дейности на центъра, мисия, по-важни проекти:


Природен парк "Българка" е разположен върху северните склонове и билните части на Шипченска и Тревнеска планини, ПП „Българка” обхваща територия от 22 000 ха. Паркът е обявен със заповед N РД – 775 от 09.08.2002 г. на МОСВ с цел опазване, възстановяване и поддържане на естествените букови екосистеми и изворите на река Янтра в горната им част. Той е най – младият парк в България


Интересни обекти в районa на центъра:

В територията на ПП „Българка” попадат :

Защитените местности: „Студен кладенец”, „Столища”, „ Мъхченица – Йововци” и „Соколски манастир”.

Природните забележителности: „Естествено тисово находище”, „Мъхнатите скали”, „Виканата скала” и вековното дърво „Големият Бук”.

Богатата петрографска структура, разнообразните почвено-климатични условия и голямата денивелация са предпоставка за наличието на много растителни и животински видове.

Горският фонд на територията на парка е 80,2% от общата му площ. В него основно място (60%) заема букът. Той е основен дървесен вид и формира интересни растителни съобщества като бук-светлика, бук-лазаркиня, бук-офика, бук-лавровишня, бук-черна боровинка, бук-воден габър и няколко уникални хабитата: бук-тис-лавровишня, бук-джел-мъх, бук-дървовидна леска. От растенията, които фигурират в Червената книга на Р.България на територията на парка се срещат планински явор(жешля), джел, тис, нейчев зановец, лечебна пищялка, лудо биле(беладона), нейчево великденче, родопски силивряк, различни представители на семейство Салепови и др. Територията на парка е и изключително богата на лекарствени растения.

При зоогеографското райониране територията на парка попада в зоната на Европейската фауна-Старопланинския район. Горите и субалпийските пасища са обитавани от голям брой безгръбначни и гръбначни животни. От птиците се срещат: скален орел, малък креслив орел, горски бекас, гълъб-хралупар, черен кълвач, южен белогръб кълвач, видове фигуриращи в Червената книга на Р.България. Старите букови гори са обитавани от златки, вълци и мечки. От едрите бозайници се срещат: благороден елен, сърна, дива свиня, язовец, чакал, лисица и др.Парка е дом на много представители на безгръбначната фауна.

Гостите на парка могат да посетят НПМ „Шипка – Бузлуджа”, АЕК „Етъра”, АИР „Боженци”, Соколски манастир, както и гр. Трявна.


Кочиева метличина Узана

Екопътеки/Маршрути в района:

През цялата дължина на парка по билните части, преминава част от международната пешеходна магистрала Е 3 „ Ком – Емине”. От този маршрут се отклоняват множество маршрути на север и юг, което дава възможност за разнообразни преходи
ЕкопътекиЕкопътека „Узана”


Продължителност: 1.30 часа
Цвят: Тъмно син
Ако сте гости в местността „Узана”, имате възможност да се забавлявате, преминавайки по екопътека „Узана”.
Входната арка е до хотел „Импулс”, на нея е поставена план – схема на пътеката. През по-голямата си част тя води през прохладна букова гора. Поставени са табелки с най – често срещаните дървесните видове, изградени са кътове за отдих с място за палене на огън, спортни съоръжения, два заслона с барбекю. От панорамната площадка се виждат върховете Шипка и Бузлуджа, Бедек.
На малка полянка, заобиколена от гора и скални образувания е Горското училище. То представлява истинска класна стая на открито, където най – малките ще получат своите първи уроци за природата и защо за нужни Защитените територии.
За малките туристи са и Индианските шатри с кула за наблюдение и огнище, както и Анфитеатъра на открито.
Образователен маршрут „Първи стъпки за начинаещи Bълшебници”

Продължителност: Първи кръг: 3 часа Втори кръг: 2 часа
Цвят: Оранжев

Първия кръг тръгва към вр. Исполин и дава възможност за запознаване с лечебните растения в района и основните дървесни видове. От върха се откриват панорамни гледки на изток към върховете Шипка, Бузлуджа, Бедек, на юг към блестящите води на язовир „Копринка” и Долината на тракийските царе, на запад към масива Триглав. На север като на длан се вижда поляната Узана – най – голямата билна поляна в Стара планина. На връщане можете да се отбиете до кулата за наблюдение на птици в местността Марков стол, а в края на маршрута да се катерите по изкуствената катерачна стена, която е изградена върху сградата на ПСС. По време на прехода ще можете да отдъхнете в някой от множеството кътове за отдих.

Втория кръг тръгва също от срадата на ПСС и не след дълго ще пристигнете до Къщичката на Баба Яга, до нея има беседка. Следвайки маркировката ще преминете покрай Географския център на България и през букова гора ще пристигнете до Лабораторията на Баба Яга – до вилата на Община Габрово. Тук малките вълшебници ще имат възможност да приготвят отвари от билки, да различават отварите от различните растения по цвят, аромат и вкус.
След това по кратко изкачване по писта ще излезете до уютен заслон, част от екопътека „Узана” .

Туристическа Пътека – АЕК „ Етъра – Соколски манастир”

Продължителност: 1 час
Цвят: Зелен

След разходка в АЕК „Етъра”, който пази духа на старите балканджии, пътеката тръгва от южния паркинг на АЕК „Етъра” полегато нагоре през гора. Изградени са кътове за отдих, поставени са информационни табла на ПП „Българка”. Преминава се през село Червена локва и се пристига на Соколския манастир. В двора на манастира се намира чешма с осем чучура, построена от Кольо Фичето, а в параклиса се пазят икони, зографисани от Захари Зограф.

Екопътека „Бъзовец”

Продължителност: 2 часа
Цвят: Червен

Екопътеката започва от спирка „Бъзовец”, недалеч от гара Кръстец и върви по билото на Стара планина. Тук се намира възстановения параклис „Вяра, Надежда и Любов”. От спирката пътеката се изкачва стръмно в северна посока и набира височина по реброто на едноимемнния връх Бъзовец ( 897 м. н.в.) , от чието плоско чело се откриват прекрасни гледки във всички посоки. По – нататък пътеката се спуска към Панорамната тераса с изглед към няколко живописни старопланински махали.
На половината от маршрута са направени уютен заслон за отдих и редица пейки и масички.

Екопътека „Кръстец”

Продължителност: 3 часа
Цвят: Зелен

Пътеката тръгва от гара Кръстец, Изградени са кътове за отдих.
Оттук е минавал пътя, по който са пренесени мощите на Св. Иван Рилски до Търново. На мястото, където са нощували на Кръстец е изграден параклис, който сега е възстановен и носи името на светеца. Около гара Кръстец има маркирани велосипедни маршрути.

Екопътека „ Дряновски манастир”


Продължителност: 3 часа
Цвят: Син

Пътеката се вие от Дряновския манастир (по стълбите към ЖП линията), по линията и край “Сини вир”, над тунела на ЖП линията по каменна и желязна стълба, по ръба на скалния венец, до руините на крепостта “Градът” (платото “Стринава”) и скалата “Чуката”, назад през “Манастирско лозе” до Дряновски манастир. Маршрута е маркиран с блажна боя и табелки, лек от първа степен по трудност. Екопътеката преминава край реката, по ръба на източния скален венец над манастира и разкрива красива панорама към каньона на Дряновския манастир и великолепен изглед към гр. Дряново. На платото “Стринава” посетителят се среща със средновековната история на България в руините на крепостта “Градът”. Сред богатство от растителни видове не са изненадващи срещите с диви зайци, сърни и елени.

.
Туристически маршрутиМаршрут 1. Ком – Емине
Продължителност: В района на ПП “Българка” – 4 дни с преходи по 4.30 ч.
Червен
х. “Партизанска песен” – м. Узана – вр. Шипка – х. “Бузлуджа” – вр. Караджова кула – вр. Бедек – ГД “Българка” – х. “Грамадлива”
Червен
Маршрут 2: “Българка” B 1
Продължителност: 4 дни
Зелен
Гр. Трявна – с. Станчев хан – с.Свирци – ЗМ “Студен кладенец” – с. Мръзеци – с. Бъзовец – х. Извора – ГД “Българка” – вр. Бедек – кв. Ябълка – АЕК “Етъра” – “Соколски манастир” – вр. Шипка – м. Узана – гр. Габрово
Маршрут 3: гр.Трявна – х. “Грамадлива” B 2
Продължителност: 9 часа,
Син
Трявна (Часовниковата кула) – хотел “Ралица” – село Койчевци – вр. Келимявката – село Престой – село Горни Дамяновци – село Станчев хан – село Свирци – вр. Белновръх – вр. Пролога – вр. Върбанов чукар – вр. Клъшка чукара – хижа “Грамадлива”.
Маршрут 4: гр. Трявна – х. “Бузлуджа” B 3
По Верейския друм
Продължителност : 8 – 9 часа
Син
гр. Трявна (Часовниковата кула) – хотел “Бръшлян” – АИР “Боженци” – м. Сечен камък – вр. Овчар – м. Вельовото – м. Горна Кория – вр. Улеите – вр. Мъхченица – м. Папратливата поляна – вр. Бедек – вр. Караджова кула – хижа “Младост” – хижа “Бузлуджа”
Маршрут 5: с. Радевци – ГД „Българка” B 4
Продължителност: 2 часа
Син
с. Радевци – с. Гръбчево – х. „Планинец” – ГД „Българка”
Маршрут 6: гр. Плачковци – кв. Ябълка ( гр. Габрово ) B 5
Продължителност : 2.30 часа
Жълт
гр. Плачковци – кв. Късовци – м. Руски лагер – кв. Ябълка.
Маршрут 7: кв. Ябълка -х. Бузлуджа B 6
Продължителност: 3 часа
Син
кв. Ябълка – Добруджанската поляна – х. Бузлуджа
Маршрут 8. Потока – чешма Еверест B 7
Продължителност: 2 часа
Зелен
с.Потока – Заслона - чешма “Еверест
Маршрут 9: .с. Потока – вр. Шипка B 8
Продължителност: 2 часа
Жълт
с. Потока – с. Езеро – вр. Кокошката – вр. Шипка
Маршрут 10: .АЕК „ Етъра” - Соколски манастир – вр. Шипка B 9
Продължителност 2 часа
Син
Маршрут 11. кв. Радецки – вр. Шипка B 10
Продължителност: 4 часа
Жълт
кв. Радецки – м. Червен бряг – м. Узун укуш – вр. Шипка
Маршрут 12: кв. Радецки – вр. Шипка В 11
Продължителност: 4 часа
Жълт
Кв. Радецки – вр. Магаревец – вр. Шипка
Маршрут 13: гр. Габрово – х. Узана B 12
Продължителност: 4 часа
Син
гр. Габрово – кв. Смирненски – с. Зелено дърво – м. Узана – х. “Узана”
Маршрут 14: м. Люляци – х. Узана B 13
Продължителност: 5 часа
Син
Х-л “Люляци” – седловина Стояново – поляната “Нулите” – Осеникова поляна – х. “Партизанска песен” – х. “Узана”





Друга информация:

Природни забележителности


Природна забележителност "Виканата скала “

“Виканата скала “ е обявена за природна забележителност с заповед № 995 от 21. 04. 1971 г.на КОПС при МС ДР№ 190. Намира се в местността ”Стружната“ на шест километра от гара Кръстец. Надморската височина на скалния феномен е 1000 м. и заема площ от 0,5 ха. Основната скала е доломит, а почвата е кафява горска. Дървесната растителност е основно бук, но се срещат и единични дървета явор, червен глог и др. От тревистите видове по самият скален феномен се срещат родопски силивряк – Haberlea rhodopensis Friv. – растение, фигуриращо в Червената книга на Р. България, здравец, кръглолистна каменоломка и др.
В района на природната забележителност, няколко месеца преди кончината си, народния поет Иван Вазов се е възхищавал на дивната природа на Стара планина и омайващата панорамна гледка, която се открива от Виканата скала към Предбалкана и Дунавската равнина.



Природна забележителност "Големия бук"

Природната забележителност “Големия бук” е обявена със заповед № 1078 / 13. 03. 1950 г. ДР№ 106 на МГГП.
Намира се на в местността “Мъглижка поляна” край пътя от гара Кръстец за ГД „Българка”, на 6 км. от гара Кръстец и на 1100 м.н.в.

Вековното буково дърво в естествено състояние с диаметър 3,70 м., височина 32 м и на възраст над 500 години. Природната забележителност възлиза на обща площ от 0,1 ха., основната скала е доломит, почвата е кафява горска.


Природна забележителност "Естествено тисово находище" в местността "Извора"

Природната забележителност е обявена със заповед № 11496 / 15. 09. 1948 г. ДР№ 110 и обхваща площ от 0,6 ха. Намира се на 9 км. югозападна посока от гара Кръстец. Тисът /отровачка / - Taxus baccata L. е рядък дървесен вид, включен в Червената книга на Р. България в категорията – застрашен.

Тисът е дърво или храст с изключително бавни темпове на нарастване, за което е известно, че достига възраст до 4000 години. Всичките части на растението са отровни, с изключение на червената месеста обвивка на семето, която може да се консумира.

Находището е разположено на 1100 м.НВ върху кафява горска почва с основна скала – доломит. Това е едно от най – големите естествени находища на Балканският полуостров. Тисът е разположен като подлес в рядка букова гора и оформя в защитената площ интересен триетажен консервационен хабитат: бук – тис – лавровишна с единично разпръснати дървета от обикновена ела и явор. Характерно за находището е, че състоянието му е добро - с плододаващи екземпляри и добър виталитет – по цяла площ има семеначета от тис на една, две, три и повече години. Пълният мониторинг на природната забележителност тепърва предстои.



Природна забележителност "Мъхнатите скали"

Защитеният природен обект е обявен със заповед №689 от 22. 07. 1987 г.на КОПС при МС ДР№ 502. Обхваща строго защитена площ от 7, 4 ха. и буферна зона от вековна букова гора под връх Бедек (1488 м.н.в.) на средна възраст над 140 г.
Скалните ридове – ритли, както ги нарича народа, са четири - ориентирани в посока югоизток – северозапад. Най – високата им точка е разположена на 1311 м.н.в., а най – ниската на около 900 м.н.в. Между скалните гребени са разположени каменопади, по–малки скални образувания и вековни букови дървета.
Великолепни пейзажи, голяма денивелация, специфичен ландшафт, разнообразен релеф (скални гребени, разломи, сипеи и др.), богат петрографски състав и свързаното с всичко това биологично разнообразие очертават уникалния характер на защитената местност. Голяма част от скалните ридове са покрити с родопски силивряк – Haberlea rhodopensis Friv. На територията на защитената местност се срещат кафява мечка, две двойки скални орли, златки и др. представители на висшата фауна.


Защитени местности:


Защитена местност "Студен кладенец"

Защитената местност е обявена със заповед №25 от 09.01.89 г. на КОПС. Площта възлиза на 63,5 ха. Обхваща района на изворите на река Белица в Стара планина. Намира се в землището на село Станчев хан, Община Трявна. Разположена е в района на изворите и горните водохващания на Беличанска (Станчевханска) река. Представлява естествена букова гора със средна възраст 110 – 160 г. В гората са разположени единични дървета от дива череша, чвор, габър и др. Най – високата точка на местността е вр. Муржов Лом (862 м.н.в.) в близост до която се намира най – високо разположения извор, който е каптиран. Там е изградена чешма, разположена на трасето на маршрут Е – 3 и маршрут „Българка”


Защитена местност „Соколски манастир”

Соколският манастир е обявен като историческа местност със заповед N 357 /11.03.1973 г. на КОПС. Прекатегоризиран е в защитена местност със същото име със заповед N РД – 1322 от 27.12.2002 г. на МОСВ. Обхваща площ от 75.5 ха манастирски гори и земи от горския фонд. Самият манастир се намира на 12 км от центъра на гр. Габрово, разположен е на скален масив от шуплест варовик ( бигор).
Манастирът е пряко свързан с историческите събития от национално освободителните борби за независимостта на България и Габровския край.


Защитена местност "Мъхченица-Йововци"

Обявена като историческо място със заповед №345 от 17. 05. 1979 г. ДР№ 786 на КОПС при МС и прекатегоризирана в защитена местност със заповед №РД- 1303 от 27. 12. 2002 г на МОСВ. Защитената местност е разположена на около 900 м. средна н.в.. Най – високата й точка е връх Мъхченица (1157 м.НВ.). По тези места в древността е минавал път, свързващ Северна и Южна България, известен като Верейският друм. На места все още личи старият римски калдаръм. Именно тук през 1190 г., в гъстите букови гори, българските войски, предвождани от цар Иван – Асен І причакват оттеглящите се византийски войски, начело с императора Исак ІІ Ангел (след вдигане обсадата на крепостта “ Стринава”) и в трудно достъпната теснина, през която протича малък ручей, ги обграждат и разбиват. Византийският император с част от свитата си успял да се измъкне и избяга към Южна България по Верейския друм (вр. Мъхченица – вр Бедек – вр. Атово падало към с. Крън), като изгубил дори шлема от главата си.

В северните склонове на връх Мъхченица, около чешмите ”Чучура“, “Корита“ и “Гърков кладенец“ е бил лагера на руските войски в Освободителната руско – турска война /1877 – 1878 г./, който е охранявал прохода през вр. Бедек.

Освен културно – историческото наследство защитената местност е и с богато биологично разнообразие. Връх Мъхченица носи името си от факта, че по северните му склонове се намира вековна букова гора в която стволовете на дърветата са обвити с мъх. Срещат се лудо биле – Atropa bella – donna L. и др. Районът е обитаван и от много представители на безгръбначната и гръбначна фауна (благороден елен, дива свиня, златка, черен кълвач и др.).


Защитена местност "Столища"

Със заповед № 689 от 22. 07. 1987 на КОПС при МС ДР№ 503 група вековни букови дървета в местността “ Столища “ е обявена за природна забележителност. През 2002 г. със заповед № 1309 от 27.12. 2002г. на МОСВ обектът е прекатегоризиран в защитена местност. Площта на защитената територия е 1,7 ха. като целта е да се съхранят вековните букове на възраст над 150 години, със средна височина над 25 м. Защитената местност е разположена по северният склон на Тревненския Балкан на средна надморска височина около 1000 м. Типичните за този район почвено – климатични условия и доброто състояние на дърветата са в основата на оформилата се по естествен начин горска екосистема, характерна за Стара планина.

  Този портал е създаден с финансовата подкрепа на Финансовия Механизъм на Европейското Икономическо Пространство. Цялата отговорност за съдържанието на документа се носи от Фондация "Геа Челониа" и при никакви обстоятелства не може да се приема, че този документ отразява официалното становище на ФМ на ЕИП и Договарящия орган.