Центрове:

Нашите партньори

Представяме ви:

Информационно-посетителски център - ДПП «Странджа»

В района на: Странджа - [ карта ]

Населено място: Малко Търново

Контакт: 8162, Малко Търново, ул. "България" 11; тел./факс: 05952/ 36 35; тел.: 05952/ 31 60; моб.: 0886399658

Линк: http://www.strandja.bg/


Описание, дейности на центъра, мисия, по-важни проекти:


Тук може да намерите подробна информация за природното, културното и историческото наследство на парка можете да откриете и туристическата карта на природен парк «Странджа». Служителите в центъра съдействат за: * Организиране на образователни състезания и екскурзии * Изготвяне на информационни образователни материали * Обучение на ученици и студенти в прилагането на природозащитни дейности
Дирекцията предлага планински, екологични, орнитологични, спортни, културно-познавателни маршрути, туристически водачи, информация за квартири и места за хранене.


Интересни обекти в районa на центъра:

В Парка са обособени 5 природни резервата, 14 защитени местности и 8 природни забележителности.

В рамките на проекта КОРИНЕ – Биотопи районът на Странджа се определя като приоритетен в екологичната мрежа на страната и една от най-важните консервационни територии в България. На национално ниво Паркът е защитената територия с най-голямо видово разнообразие във всички биологични групи.


Защитена местност “Кривинизово”(109 ха).
Обявена е през 1991 година с цел опазване местообитанията на редки растения и птици (малък египетски лешояд). Заема част от южните склонове към долината на река Велека.

Защитена местност “Моряне”(102,7 ха).
Разположена е на скалистия десен бряг на река Велека, на около 4 км югозападно от село Звездец. Типичен орнитологичен обект. Тук гнездят много редки видове птици.

Защитена местност “Батака” (40.24 ха).
Намира се на около 5 км североизточно от с. Близнак. Обявена е с цел опазване на естествени смесени дъбово-габърови гори с участие на странджански дъб – лъжник.

Защитена местност “Парория” (988, 6 ха)
Намира между селата Калово и Заберново, в долината на реките Казански дол и Заберска река. Обявена е през 1991 година с цел запазване на естествени благуново-горунови съобщества, исторически и културни ценности. Тук се срещат голям брой вековни дървета, като най-старото от тях e 1000-годишен благун и вероятно най-възрастното дърво в Странджа.

Защитена местност “Велека” (1546,3 ха)
Обявена е с цел запазване на старите дъбово – букови гори и живописния каньон на р. Велека. Обхваща средното течение на река Велека, където тя преминава през карстов район и образува множество меандри. Във вековните девствени гори и скалисти склонове намират убежище много птици – скален орел, който на територията на България единствено в Странджа гнезди на дървета, черен щъркел, египетски лешояд и много бозайници. В река Велека се намира една от най-добре запазените в Европа популации на видрата.

Защитена местност “Босна”(52 ха)
Намира се на около 5 км североизточно от с. Младежко, на Босненското било. Опазва гнездящите в района защитени и редки видове птици, много от които включени в Червената книга.

Защитена местност “Руденово”(15,3 ха)
Намира се на изток от с. Сливарово, зад граничното съоръжение, над долината на р. Резовска. Създадена е с цел опазване на много добре съхранено находище на странджанска боровинка, разположено в стара букова гора със зеленика.

Защитена местност “Докузак” (5 ха)
Обхваща красив карстов район при река Докузак, с малкия еднименен водопад и непресъхващите девет извора. По поречието й има места за отдих и риболов. Защитената местност е създадена с цел опазване на естествено находище на кримски чай. Тук се намира най-компактното от разпръснатите в околността негови находища.

Защитена местност “Петрова нива”(250 ха)
Обявена е с цел опазване на характерния ландшафт, местообитанияна редки видове птици и застрашени растителни видове. В южната й част до склоновете, спускащи се към р. Велека, е разположен едноименният мемориален комплекс на Преображенци.

Защитена местност “Марина река” (47 ха)
Най-посещаваната при специализирани ботанически турове в Странджа, тъй като избягвайки забраните на строгия резерватен режим, в тази “класна стая на открито”, в рамките само на тридесетина минути могат да се опознаят всички емблематични видове от колхидската терциерна флора.

Защитена местност “Пирен” (22 ха)
Намира се на 4 км североизточно от Кости. Каменистите му припеци опазват най-представителното находище на формации от пирен и други редки храсти и треви. Пиренът е вечнозелен реликтен храст. За България той се среща единствено в Странджа.

Защитена местност “Кълката” (18,9 ха)
Намира се в югоизточна посока непосредствено до селото и река Велека. Обявена е с цел опазване гнездото на двойка бухали. По тази причина местността понякога бива назовавана и “Бухала”.

Защитена местност “Устие на р. Велека”(1 511 ха)
Разположена е при устието на едноименната река и долната част от водосборния й басейн. Опазва долината на Велека, пясъчната коса (дълга около 500 м) и част от черноморското крайбрежие. Тук се срещат интересни редки видове като морски отантус, приморски ранилист, морски морков, крайморско чадърче, а застрашената жълта водна роза (бърдуче), се среща единствено тук за територията на Природния парк.

Над защитената местност преминава големият миграционен път ViaPontica. Извън гнездовия период тук се срещат птици, които я използват за презимуване или за почивка по време на прелета – малък и голям гмурец, обикновен корморан, дяволица (световно застрашен вид), ням лебед. Само в морето, в близост до брега – черноврат гмурец, качулат корморан, червеноклюна потапница, бял ангъч, няколко вида чайки и др. От всички установени в р. Велека риби, 7 са включени в Червената книга на България – змиорка, шаран, лупавец, атерина, триигла бодливка и др. По прилежащото Черноморско крайбрежие могат да се видят и морските бозайници – трите вида делфини, описани за Черно море и тюленът монах (световно застрашен).

Защитената местност е част от комплекса Велека-Резовска, описан като приоритетна влажна зона с национално значение в България.

Защитена местност “Силистар” (773 ха)
Разположена е между селата Синеморец и Резово покрай живописния и силно разчленен морски бряг. Името си дължи на едноименната малка река, която се влива в Черно море.

Местността е най-богатата по отношение броя на растителни видове за единица площ в България. Тук се намират едни от последните оцелели бели понтийски дюни по нашето Черноморие. Край залива Силистар е разположено най-южното находище на пясъчната лилия у нас. Разпространени в защитената местност са редките за България морски ветрогон, дива смокиня, гмелинова гърлица, българската круша и други.

Осемнадесет от видовете риби, регистрирани и в двете защитени местности, обитават и крайбрежните морски води. От тях морската змиорка, резовският харип и резовската бряна са включени в Червената книга на България.

Защитените местности “Устието на р. Велека” и “Силистар” са част от комплекса Велека-Резовска, описан като приоритетна влажна зона с национално значение в България. Включени са в списъка на най-значимите влажни зони в България, с изразено значение за опазване на водолюбивите птици.

Пясъчната лилия Велека Велека


Екопътеки/Маршрути в района:

Странджанска горска пътека
Продължителност – около 2.5 часа

Пътеката започва на около 200 м преди водопада Докузак, вдясно от пътя М. Търново - с. Стоилово. В началото се движи по стар горски път, който се изкачва през смесена борово-дъбова гора. След около 5 минути нормален ход от началната точка на пътеката, вляво под нея е монтиран “горски снайпер” – игрово съоръжение, чрез което могат да се опознаят 7 вида дървета и храсти, характерни за Странджа. След около 15 минути може да се научи повече за кълвачите и да се пробва честотата на ударите, с която те дълбаят дървесината. Маршрутът продължава да се изкачва по склона и достига до оголеното било, където е поставено табло с информация за гъбите. Вляво на пътеката е най-старото дърво в района – 550-годишен дъб благун. На 100-ина метра от него, непосредствено до границата с резерват “Средока”, маршрутът се отклонява до огледно място, от което се открива панорама към Босненското било и селата, разположени по неговите възвишения. На същото място е монтиран “горски ксилофон”, на който може да се пробва звученето на различни видове дървесина. Оттук маршрутът поема в северна посока с плавно спускане по билния път и преминава през горички с единични вековни дървета. Навлиза в борова гора и с рязък завой в края й (надясно) напуска пътя. Спуска се покрай последното информационно табло и през смесена дъбово-букова гора продължава в североизточна посока към р. Мечи дол. Достигнал речната долина, поема по десния й бряг (наляво) нагоре срещу течението до площадка, от която стартира въжен тролей. Непосредствено след него се пресича (гази) реката. Следва изкачване по горска пътека през дъбова гора и каменливи терени, до достигане крайната точка на маршрута в м. Кукулят с излизане на асфалтовия път за с. Стоилово.

Въженият тролей се ползва след предварителна заявка на телефоните на ДПП “Странджа”.

 

В търсене на златното руно
Продължителност – около 2 ч, кръгов маршрут

В древногръцката митология героят Язон отплавал с кораба Арго към легендарната Колхида в подножието на Кавказ, за да открие и върне в Елада Златното руно. Странджанската гора със своя вечнозелен подлес, особено когато цъфти зелениката (м. май), много наподобява тази в древната Колхида и е част от т.нар. южно-евксинска (колхидска) растителна зона.

Маршрутът започва от северния край на с. Кондолово в посока североизток, като следва десния бряг на Мързевски дол. След каменлив открит терен с памуклийка (вечнозелено храстче с големи наситено розови цветове), пътеката навлиза във вековна дъбово-букова гора. Спускането продължава по древен коларски път с много коренища, на места обрасъл с мъх. В миналото пътят е свързвал Кондолово с Приморско и Китен. След около 15 минути маршрутът навлиза в зоната на зелениката, която заема целия склон под буковата гора. Вляво под пътя на места се виждат храсти от лавровишня и колхидски джел. След 5 минути вдясно има малко кладенче с бистра планинска вода. Маршрутът продължава надолу и пресича Мързевски дол. Завива надясно успоредно на дола по левия му бряг. Следва поредица от кратки спускания и изкачвания през стара букова гора до слизането в дола и около150-метров преход по речните му камъни. От двете страни подобно на тунел са надвиснали зеленикови храсти. Маршрутът напуска дола наляво по издълбани в стръмния склон стъпала и се изкачва до изворче с чудесна вода, след което при буковите дървета и зелениката може да се направи кратка почивка. Пътеката продължава със спускане отново до Мързевски дол, пресича го и с остър десен завой се включва в стар коларски път. Започва изкачване. Вековен повален бук препречва пътя, който продължава нагоре през букова гора със зеленика. След около 20 минути напуска буковата гора и достига билото, обрасло с дъбови дървета. Продължава през изоставена овощна градина и достига асфалтовия път Кондолово-Царево, по който след около 200 м завива надясно и по стар коларски път се връща до изходната точка - село Кондолово.


Възможности за настаняване в центъра и околностите:

гр. Малко Търново

Надка Вълкова
тел. за резервации:
05952/ 33 68; 0889 239 281
2 стаи х 2 легла
2 санитарни възела на етажа

Пенка Янчева
тел. за резервации:
05952/ 33 64; 0885 021 572
1 стая с 2 легла
санитарен възел на етажа

Лилия Петкова
тел. за резервации:
05952/ 36 19; 0889 441 548
2 стаи х 2 легла
санитарен възел на етажа

Почивна база "Хипократ 96" ЕООД
тел. за резервации:
05952/ 28 14; 0887 816 622
13 стаи х 3 легла; 13 стаи х 2 легла
2 стаи с общ санитарен възел

с. Бродилово

Дукена Маврова
тел. за резервации:
055068/ 325; 0885 522 172
3 стаи х 2 легла
санитарен възел на етажа


Станка Дикова
тел. за резервации: 055068/ 265; 0885 267 724

2 стаи х 2 легла
санитарен възел на етажа


Екоарт център "Духовно огледало"
тел. за резервации: 0888 417 984
15 стаи х 4 легла
5 стаи х 2 легла
санитарен възел на етажа

с. Бръшлян

Гергана Накова
тел. за резервации: 05952/ 41 44;
056/ 84 17 89; 0887 762 741
3 стаи х 2 легла
самостоятелен санитарен възел


Жечка Калоянова
тел. за резервации: 05952/ 32 41

1 стая с 2 легла
самостоятелен санитарен възел


Мария Кичукова
тел. за резервации:
05952/ 60 85; 0884 135 804
3 стаи х 2 легла
1 стая със самост. санитарен възел

Мария Петкова
тел. за резервации:
05952/ 60 88, 48 33; 0888 667 794
2 стаи х 2 легла
санитарен възел на етажа


Нанка Чайкова
тел. за резервации: 05952/ 37 01; 0887 952 224

1 стая с 2 легла
самостоятелен санитарен възел


Станка Бухлева
тел. за резервации:
05952/ 36 95; 0888 507 174
2 стаи х 2 легла
санитарен възел на етажа

Станка Русинова
тел. за резервации: 05952/ 30 87; 0887 733 867
1 стая с 3 легла
самостоятелен санитарен възел

Сийка Янкова
тел. за резервации:
05952/ 60 94; 0887 987 093
4 стаи х 2 легла
санитарен възел на етажа

Тонка Филипова
тел. за резервации:
05952/ 36 98; 0887 901 978
1 стая с 2 легла
самостоятелен санитарен възел

Марулка Кирязова
тел. за резервации:
05952/ 37 08; 0878 832 577
2 стаи х 2 легла
санитарен възел на етажа

Росица Василева
тел. за резервации:
05952/ 37 07; 0889 503 751
4 стаи х 2 легла
два санитарни възела на етаж

Даниел Маслинков
тел. за резервации: 0888 580 175
3 стаи х 2 легла
санитарен възел – външен

Донка Тенева
тел. за резервации: 0886 433 440
2 стаи х 2 легла
самостоятелен санитарен възел


Хотелски комплекс "Сърмашик"
тел. за резервации: 05952/34 60; 0888 441 836

19 стаи х 2 легла;
2 стаи х 3 легла;
1 стая с 4 легла
самостоятелни санитарни възли




Вила "Бръшлян"
"Странджатур" ЕООД
тел. за резервации: 0877 485 720
3 стаи х 2 легла
самостоятелен санитарен възел

Страноприемница "Ковач"
Стоян Илиев
тел. за резервации: 0889 432 055
3 стаи х 2 легла
самостоятелен санитарен възел

"Рибарника", м. Ковач
Николай Трифонов
тел. за резервации: 0887 611 116
1 апартамент;
6 стаи х 2 легла;
6 стаи х 3 легла
самостоятелни санитарни възли • с. Българи

Герджикови
тел. за резервации:
0887 385 390
1 стая с 2 легла;
2 спални
санитарен възел на етажа

Иван Лапчев
тел. за резервации:
055069/322; 0887 665 191
1 стая с 2 легла;
2 стаи х 3 легла
санитарен възел на етажа

Петър Великов
тел. за резервации:
0885 124 283
2 стаи х 2 легла;
1 стая с 3 легла
санитарен възел на етажа

Илия Влаев
тел. за резервации:
0898 667 673
4 стаи х 2 легла
санитарен възел на етажа

с. Граматиково

Ангелина Калоянова
тел. за резервации: 05958/ 515;885 257 233
3 стаи х 2 легла
санитарен възел на етажа

Валентин Георгиев
тел. за резервации:
05958/ 808; 0885 175 610
2 стаи х 2 легла
1 спалня само през летния сезон

Денка Калоянова
тел. за резервации: 05958/ 308
2 стаи х 2 легла
санитарен възел на етажа

Донка Костова
тел. за резервации: 05958/ 249
1 стая с 2 легла
2 спални
санитарен възел на етажа

Ирина Дикова
тел. за резервации:
05958/ 700; 0884 671 525
2 стаи х 2 легла
1 спалня
санитарен възел на етажа

Мария Пенчева
тел. за резервации: 05958/ 202
2 стаи х 2 легла
санитарен възел на етажа

Каля Грудова
тел. за резервации:
05958/ 464; 0886 950 819
2 стаи със спалня
1 стая с 2 легла
санитарен възел на етажа

Миланка Георгиева
тел. за резервации: 05958/ 827;0886 281 136
1 стая с 2 легла
2 спални
санитарен възел на етажа

Плумка Тодорова
"Созополската къща"
тел. за резервации:
05958/ 816; 0550/ 23 931; 0885 508 604
3 стаи х 2 легла
санитарен възел на етажа


Стоян Нанчев
тел. за резервации:
05958/ 887; 0888 413 278; www.margarita-house.com
4 стаи х 2 легла
2 санитарни възела на етажа


Тодор Тодоров
тел. за резервации:
0889 720 589
4 стаи х 2 легла
санитарен възел на етажа

с. Калово

Стойчо Георгиев
тел. за резервации:
05958/ 438; 0889 686 447
2 стаи х 2 легла;
1 стая с 3 легла;
1 стая със спалня
санитарен възел на етажа

с. Кости

Александър Панговски
тел. за резервации:
055969/ 546; 056/ 823 948
4 стаи х 2 легла
2 санитарни възела на етажа

Ивайло Иванов
тел. за резервации:
0889 889 526
2 стаи х 1 спалня
1 стая с 3 легла
санитарен възел на етажа

Мария Стоянова
тел. за резервации:
0887 420 220
3 стаи х 2 легла
санитарен възел на етажа

Стоян Димитров
тел. за резервации:
0 55069/ 261; 0889 815 778
3стаи х 2 легла
санитарен възел на етажа



  Този портал е създаден с финансовата подкрепа на Финансовия Механизъм на Европейското Икономическо Пространство. Цялата отговорност за съдържанието на документа се носи от Фондация "Геа Челониа" и при никакви обстоятелства не може да се приема, че този документ отразява официалното становище на ФМ на ЕИП и Договарящия орган.