Центрове:

Нашите партньори

Представяме ви:

Учебно - информационен център, Централен офис Габрово

В района на: Централен Балкан - [ карта ]

Населено място: гр. Габрово

Контакт: гр. Габрово, ул. Бодра смяна 3, Тел.: +359 66/801277, 801278, 801279, Даниела Тотева, 066 801 277 - вътр. 204 0884 260 960

Линк: http://www.centralbalkan.bg/

Райското пръскало Калоферски купен

Описание, дейности на центъра, мисия, по-важни проекти:


«Централен Балкан» е един от най – големите европейски национални паркове. Обявен е за такъв през 1991 год. за да опазва в полза на човечеството неповторимата природа на Средна Стара планина и свързаните с нея традиции и поминък. Площта му е около 716 кв. км. Заема най – високите части на Балкана, като дължината му е около 85 км., а ширината му е около 10 км. Горите са 61 % от националният парк, високопланинските пасища и ливади покриват останалата част. Включва 9 природни резервата, една трета от територията му.

Актуални кампании и акции:
„Природата до вашия праг” е посветена на Международната година на биоразнообразието – 2010. Екип от парковата дирекция ще посети всички общини и кметства в крайпарковата територия. Целта е местните хора да се запознаят с ролята на Парка за здравословна среда и опазване на биологичното разнообразие, да се привлече общественото внимание към решаващата роля на биоразнообразието за благополучието на хората.
„Да посрещнем пролетта заедно!” включва почистване на площадки в детски градини и освежаване на игрови съоръжения, срещи с децата и запознаването им с работата на парковия рейнджър.
• Образователна програма "Паркът като класна стая". Под мотото "Приключения сред дивата природа", програмата включва две инициативи: "С рейнджър в Централен Балкан" и "Да се запознаем - Национален парк Централен Балкан":
"С рейнджър в Централен Балкан" предлага еднодневни излети по 18 маршрута в парка, заедно с парков служител.
"Да се запознаем - Национален парк Централен Балкан" представя образователни форми и интерактивни дейности - беседи, практически занимания, състезания, игри и прожекции на филми, в Учебно-информационния център на Дирекцията в Габрово.
Проявите са тематично обвързани с датите от природозащитния календар и целят да информират децата и младежите за тях.
"Приключения сред дивата природа" е програма, която Парковата дирекция организира за трета поредна година в подкрепа на природозащитното образование. В нея могат да се включат групи от цялата страна. Пълният текст на Програмата - маршрути, теми, необходима екипировка и как може да се заяви участие, е публикуван на интернет страницата на Парковата дирекция - www.centralbalkan.bg.


Интересни обекти в районa на центъра:

Обекти на туристически интерес в околностите: • АЕК "Етъра"
• АИР "Боженци"
• м. Узана
• Соколски манастир

В Национален парк "Централен Балкан" има девет строги резервата: "Боатин", "Царичина", "Козя стена", "Стенето", "Северен Джендем", "Пеещи скали", "Соколна", "Джендема" и "Стара река". От 2006 г. резерват Чамджа и резерват Еленова гора също са под управлението на парковата дирекция.
Те представят образци от естествени екосистеми, които включват характерни и/или забележителни диви растителни и животински видове и местообитанията им. Това са територии от първостепенна природозащитна важност – първа категория според класификацията на Международния съюз за защита на природата(IUCN).

Резерват “Боатин” е обявен на 12 юни 1948 г. Площта му е 1597,2 хектара. Намира се в землището на с. Дивчовото, северно от връх Тетевенска баба и е с надморска височина от 800 до около 1750 м. През резервата минава Боатинска река, която заедно с реките Средна и Момина дава началото на река Черни Вит. Резерватът е включен в програмата на ЮНЕСКО “Човек и биосфера”. Резерват “Боатин” е царството на бука. Автохтонните гори с двестагодишни дървета, високи до 50 м., са едни от най-обширните в Европа защитени букови масиви. В резервата са представени около 600 вида от висшата флора и целия типичен за планинската зона на умерения пояс животински свят – кафява мечка, вълк, лисица, дива котка, белка, златка, благороден елен, сърна, дива свиня. В недалечното минало се е срещал и рисът. Гнездящите птици са 64 вида. Сред тях са уралска улулица, пернатонога кукумявка, малка и полубеловрата мухоловка, южен белогръб и черен кълвач, сокол скитник. В близост до резервата се намира единственото находище на клек в средна Стара планина.

Резерват “Царичина” е обявен на 18 юли 1949 г. Площта му е 3418,7 хектара. Разположен е в землището на с. Рибарица. Обхваща горната част от водосбора на река Бели Вит с притоци Стара Рибарица и Заводна. Включен е в програмата на ЮНЕСКО “Човек и биосфера”. Резерватът съхранява горски и субалпийски екосистеми на надморска височина от 700 до 2198 м. След бука, най-широко разпространени дървесни видове са смърчът, елата и габърът. “Царичина” е най-северното находище в света на бялата мура (балкански ендемит). Едно от тревистите растения, които се срещат в района, е огненочервеното омайниче, наричано от местните хора “цариче”. Именно то е дало името на резервата – Царичина. Други тревисти растения тук са нарцисовидната съсънка, балканската фитеума, старопланинската теменуга, панчичиевата пищялка, кернеровата метличина. Гръбначната фауна включва 15 вида земноводни и влечуги. Повече от 30 вида са бозайниците – кафява мечка, вълк, сърна, благороден елен, видра, златка. В “Царичина” гнездят 75 от установените в резервата над 90 вида птици. Мястото е убежище и на седемте вида сови, характерни за българските планини.

Резерват “Козя стена” е обявен на 22 декември 1987 г. Намира се в землището на с. Чифлик, Троянско. Площта му е 904,3 хектара. Разположен е в стръмна, варовита, труднодостъпна част на планината. “Козя стена” е истински ботанически рай. В него се опазват над 40 вида редки и защитени растения – благаево бясно дърво, рохелова каменоломка, лунна папрат, високопланински желтак, старопланинска лазаркиня, сребърник и бялата звезда на планината – старопланинския еделвайс. В “Козя стена” гнездят над 60 вида птици, от които в Червената книга на България са – големият и малкият ястреб, осоядът, черният кълвач, гълъбът хралупар, уралската улулица.

Резерват “Стенето” е обявен на 5 април 1979 г. С площ от 3578,8 хектара, той е вторият по големина в Националния парк (след “Джендема”). Разположен е в изворната част на река Черни Осъм в Троянския Балкан. Част от резервата се намира от южната страна на главното старопланинско било – местностите Ибче дере, Късият чамлък, Джафар дере, Кобилин дол. Създаден е, за да запази естествеността на величественото ждрело Стенето. Включен е в програмата на ЮНЕСКО “Човек и биосфера”. В резервата съществува най-голямото разнообразие от горски и скални птици на Балканите. Тук се срещат редки крилати обитатели – малък и скален орел, сокол орко, бухал, балкански кеклик, уралска улулица, врабчова кукумявка, пернатонога кукумявка, почти всички разпространени у нас кълвачи. Каньоните на реките Куманица и Сухата река са убежища за мечката, благородният елен, сърната, дивата коза и видрата. Горите са букови (около 250-годишни) и смърчови. Срещат се обикновен и воден габър, ела, явор, шестил. Резерват “Стенето” опазва над 1000 вида растения – 1/3 от българската флора. Сред тях има редки и защитени – родопски силивряк, тис, казашка хвойна, лавровишня. Карстовият терен е осеян с множество пещери. В резервата са Куманица – една от най-дългите водни пещери у нас (1656 м.) и Райчова дупка (377 м.) – най-дълбоката пропастна пещера в България.

Резерват “Джендема” е обявен на 28 март 1953 г. Територията му е 4220,2 хектара. Включен е в програмата на ЮНЕСКО “Човек и биосфера”. “Джендема” е най-големият старопланински резерват и втори по площ в България. Ботеввръшкият гранитен навлак, с разкрития на варовикови скали, оформя урвести склонове, дълбоки и тесни долини, масивни скални венци и пенести водопади. От връх Ботев се спуска най-високият български водопад – Райското пръскало (124,5 м.). В резерват “Джендема” се опазват вековни букови и буково-елови гори, обширни поляни с уникални субалпийски видове и съобщества. Поради специфичната си геология и климат, районът е богат на ендемитни видове и редки растения. Резерватът е център за формиране на нови растителни видове. Наричат го “Джендема” (от турски – адът), но за планинските обитатели – вълци, мечки, елени, диви кози, царски и скални орли и много други живи създания, той е рай.

Резерват “Северен Джендем” е обявен на 30 септември 1983 г. Площта му е 1610 хектара. Той е най-високо разположеният резерват в Национален парк “Централен Балкан”, опазващ изключително дива, непристъпна и красива част от Стара планина – изворната част от водосбора на река Видима. “Северен Джендем” обхваща северните отвесни склонове на връх Ботев. Непристъпни скални пояси, къси и стръмни вододели, върхове с обратни наклони, скални мостове, зъбери, пропасти, множество водопади и обширни тревисти заравнености, свидетелстват за уникални геологични процеси. Почти 2/3 от резервата са покрити със стръмни вековни гори. Резерватът опазва субалпийски скални и горски местообитания. Характерни са вековните букови и буково-елови гори. Редки и застрашени от изчезване видове са оцелели само в тази естествена крепост и никъде другаде в България. Запазено е необичайното съобщество на сибирска хвойна, миртолистен рододендрон и синя боровинка, както и единственото в света находище на урумово плюскавиче. Връзката с другия резерват – “Джендема”, го прави част от обширна обетована земя – убежище за дивата коза, мечката, вълка, благородния елен, сърната, скалния орел, сокола скитник и скалолазката.

Резерват “Пеещи скали” е обявен на 11 юли 1979 г. Има площ 1465,7 хектара. Опасва високопланински безлесни местообитания, естествени букови гори и характерна фауна във водосбора на река Росица. Разположен е в землищата на селата Стоките и Кръвеник, Севлиевско. Заедно с резерват “Соколна” образуват източния защитен комплекс на Национален парк “Централен Балкан”. Пеещите скали са уникални скални образувания, които увенчават като корона вековната, над 170-годишна, букова гора. Зеленото богатство допълват елата, яворът – обикновен и планински (наречен жешля), офиката, ясенът и габърът. Високопланинските поляни са изпъстрени с червени и черни боровинки, хвойна, тинтява, камбанки, многообразие от ароматни и цъфтящи треви. Далечот човека, в резервата намират убежище следните видове от Червена книга наБългария – мечка, златка, дива коза, скален орел, черен и белогръб кълвач. Срещат се и благороден елен, сърна, дива котка, дива свиня, редица видове грабливи птици.

Резерват “Соколна” е обявен на 11 юли 1979 г. Има площ 1250 хектара и е разположен от 730 до 1770 м. надморска височина. Обхваща част от планинския масив Триглав, долината на река Соколна и водосбора на Кюй дере. Разположен е в землищата на селата Скобелево и Асен, община Павел баня. Могъщи, отвесни варовикови (наричани тук "бели платна") и силикатни скали, оформят долината на река Соколна и създават условия за невероятно растително богатство. Резерватът е една от естествените ботанически градини на България. Срещат се над 600 вида висши растения, от тях 40 са редки и застрашени – старопланинска иглика, костова тлъстига, старопланински еделвайс, родопски силивряк, български скален копър. Горите са от бук, дъб, габър, мъждрян, явор. Впечатляващи са находищата на люляк и казашка хвойна. В лабиринта от скали и дебри се срещат дива коза, мечка, бухал, черен и белогръб кълвач, а в небето – скален орел, ловен сокол, сокол скитник, голям и малък ястреб, обикновена ветрушка.

Резерват “Стара река” е обявен на 19 март 1981 г. Има площ 1974,7 хектара. Съхранява природата на една от най-красивите планински реки в България. Обхваща водосбора на Стара река и притоците й в землището на Карлово. Резерватът е сред първите по брой на редки растителни видове. Над 45 от тях са вписани в Червената книга. Сред тях са родопският силивряк и панчичиевата пищялка. 20 вида се срещат само в България. Сред тях са кернеровата метличина, троянската камбанка и българският ранилист. Гората е много разнообразна. Топлолюбивите мъждрян и воден габър се срещат заедно с бука, елата, смърча, явора и шестила. Богатството на животинския свят не отстъпва на растителния. Над 100 вида гръбначни животни са намерили убежище тук. Резерватът се обитава от мечката, вълка, златката, дивата котка. Интересни са и грабливите птици – скален орел, голям и малък ястреб, осояд, сови.


Калоферски купен  Резерват „Козя стена” Етъра, Габрово Етъра, Габрово м. Узана Узана зиме Соколски манастрир Джендема Изглед към Джендема Северен Джендем

Транспортни връзки в района на центъра:

От центъра на гр.Габрово автобусни линии 2, 22 и 4

Калоферски купени

Екопътеки/Маршрути в района:

Разработени са специализирани маршрути – 10 маршрута за конен туризъм, 4 за велотуризъм, маршрути за наблюдение на птици, на растения, на едри бозайници, общопознавателни, културно-исторически, пещерняшки, фотолов, алпийски и ски-рали.

Възможности за настаняване в центъра и околностите:

Паркът позволява осъществяването на краткосрочен, еднодневен или неколкочасов излет. Възможности за пренощуване в Парка предлагат съществуващите хижи, заслони и почивни бази. На територията на Централен Балкан са разположени 20 туристически хижи с общ капацитет от 1434 легла, които се стопанисват от Български туристически съюз. Освен това са изградени и 4 ведомствени бази с 264 легла и 3 туристически заслона с 40 легла – за ползване при лоши метеорологични условия.

Изглед към купена


Връх Ботев Райското пръскало Връх Ботев Масивът Ботев и „Райското пръскало” Пътят от север към връх Ботев Пътят от север към връх Ботев Вход Национален парк „Централен Балкан” откъм Калофер Кривините Паниците Паниците Бивак св. Кирик Масите на Флинстоун Хижа „Рай” Хижа „Рай” Хижа „Рай” Хижа „Рай” легенда Водопади Кукуряк Камбанки Дъждовник орел Мечка орел
  Този портал е създаден с финансовата подкрепа на Финансовия Механизъм на Европейското Икономическо Пространство. Цялата отговорност за съдържанието на документа се носи от Фондация "Геа Челониа" и при никакви обстоятелства не може да се приема, че този документ отразява официалното становище на ФМ на ЕИП и Договарящия орган.